Kärntner Straße във Виена: Ще бъде ли двуезична в бъдеще като Koroška ulica?

Kärntner Straße във Виена: Ще бъде ли двуезична в бъдеще като Koroška ulica?

Едно предложение в момента предизвиква оживени дискусии във Виена: бившият губернатор на Каринтия, Герхард Дьорфлер, планира двуезично име за Kärntner Straße. Планът е в бъдеще да се маркира уличният знак с думите „Kärntner Straße – Koroška ulica“. Дьорфлер вижда това като важна стъпка в превръщането на културните и исторически връзки между Каринтия и Словения във федералната столица видими. Идеята идва от среща между Дьорфлер и държавния секретар Йозеф Остермайер във Виена и е подкрепена от представители на словенското посолство. Там на двуезичието се гледа не само като на символичен жест, но и като на подход за популяризиране на словенската култура в Австрия, особено във Виена, където тези проблеми често остават на заден план.

По отношение на инициативата обаче се изразява и скептицизъм. Кабинетът на областния лидер Маркус Фигл (ÖVP) е предпазлив в подкрепата си. Причините: Голямата административна тежест, която би наложило преименуването, както и свързаните с това разходи за подмяна на уличните табели. Тези разходи в крайна сметка ще трябва да бъдат поети от данъкоплатците. Освен това анализът на разходите и ползите може да покаже, че идеята не е много полезна. Маркус Плат, председател на клуба на FPÖ Inner City, вече отхвърли предложението като „лятна шега“.

Исторически контекст на билингвизма

Двуезичието има дълга история в Каринтия, датираща от 19 век. По това време повече от 100 000 души в Южна Каринтия казаха, че словенският е техен майчин език. Днес този брой наброява само няколко хиляди, с непрекъснат спад. Исторически погледнато, немският често е бил разглеждан като прогресивен език, докато словенският е смятан за изостанал. Дълги години на двуезичието се гледаше като на неблагоприятно място в политическия пейзаж. Много хора казват, че намират загубата на родния език на родителите си за болезнена. Гледната точка към многоезичието обаче се промени и в много професии, особено в граничните райони, то носи ясни предимства.

За да засили връзките с този исторически език, Dörfler вижда двуезичните табели като положителен принос за по-доброто разбиране на словенската култура. С подкрепата на словенски представители Дьорфлер подава молба и до кмета на Виена Михаел Лудвиг и се надява на неговата подкрепа за осъществяването на идеята му.

Kärntner Straße, която свързва Виена с Каринтия, се превърна през годините в символ на приятелството между тези два региона. Следователно разговорите около евентуално преименуване са важни както политически, така и културно. Докато се чака отговорът на града, остава да се види дали двуезичните табели ще бъдат приложени и какво въздействие може да има това върху връзката между словенската и австрийската култури.

Подобна инициатива със сигурност е стъпка в правилната посока за по-добро разбиране и като стимул за дискусия за ролята на словенците във Виена. Както подчертава словенското посолство, това би могло не само да насърчи диалога, но и да разшири общественото съзнание за културното многообразие в Австрия.

За допълнителна информация относно предисторията прочетете MeinBezirk, Krone или Ö1.