Възпоменание на Сребреница: Потиснати спомени и нарастващо напрежение

Възпоменание на Сребреница: Потиснати спомени и нарастващо напрежение

На 11 юли 2025 г. светът ще отбележи една от най-мрачните глави в европейската история: клането в Сребреница, при което босненски сръбски войници и нередовни части убиха 8372 бошняци през юли 1995 г. Международно това престъпление е признато за геноцид, въпреки опитите на много сърби да отрекат или релативизират актовете. Това е въпрос, който продължава да предизвиква напрежение и конфликти днес не само в Босна и Херцеговина, но и далеч извън нея.

Един от оцелелите - Неджад Авдич, си спомня кошмарните нощи на клането. Той е само на 17 години, когато е тежко ранен по време на екзекуцията си на 14-15 юли 1995 г., но се прави на мъртъв и успява да избяга. „Геноцидът не е приключил, докато не се работи с миналото“, подчертава Авдич, който сега отново живее в Сребреница. Населението там е наполовина бошняци и наполовина сръбско, което затруднява съжителството, както съобщава и Алмаса Салихович в Мемориала на Поточари.

Загриженост за сигурността и политическо напрежение

Спомените за зверствата обаче все повече се засенчват от политическо напрежение и опасения за сигурността. Наскоро Мемориалният център в Сребреница трябваше да затвори врати за първи път от построяването си поради опасения от бунтове. Това решение беше публикувано на 7 март 2025 г. и е пряко свързано с осъждането на Милорад Додик, президент на Република Сръбска, на една година затвор и шестгодишна забрана за политика, което предизвика вълнение в региона.

Додик е в центъра на полемиката, като сравнява броя на хората, убити по време на геноцида, с 3600 сърби, загинали в региона от началото на войната. Вицепрезидентът Камил Дуракович остро разкритикува това сравнение, подчертавайки, че подобна реторика подкопава паметта на жертвите на геноцида.

Докато в Баня Лука, столицата на Република Сръбска, геноцидът практически не се обсъжда и учениците съобщават, че почти не научават нищо за Босненската война в клас, журналистът Александър Трифунович е изправен пред опасни заплахи, защото прави интервюта с оцелели бошняци. Неговите репортажи са смел опит историята да не бъде забравена.

Пътят към помирението

Оценката на жестокостите на Додик и други лидери на Република Сръбска остава проблематична. Докато законите, забраняващи на държавната съдебна система да функционира в доминираната от сърбите част на Босна и Херцеговина, повдигат необходимите въпроси, има многобройни международни гласове, включително държавния секретар на САЩ Марко Рубио, които призовават за край на тази опасна политическа реторика.

Системата на управление в Босна и Херцеговина е сложна и белязана от етнически разделения, които все още оказват влияние. Ясно е, че честната конфронтация с миналото, както искат Авдич и Салихович, е от съществено значение, за да се намери общ път към помирението. Политическото напрежение, което оформя настоящето, е постоянно напомняне, че уроците от историята не могат да бъдат пренебрегвани.