Марвин Бергауер: Дистопичен дебютен роман за травма и чипове в главата

Марвин Бергауер: Дистопичен дебютен роман за травма и чипове в главата

Във Виена, която все повече се характеризира с технологичен прогрес и дистопични визии, репортерът и автор Марвин Бергауер публикува дебютната си творба „Безкрайната воля“. В романа си той обработва личния си опит със сърдечна операция, въпреки че книгата не е автобиография. Сюжетът се развива в бъдеща Австрия, където престъпността е скочила до тревожни нива. За да компенсира това, правителството планира да имплантира чипове в мозъците на гражданите, за да реконструира престъпления и по този начин да намали нивата на престъпността. Бергауер съчетава личните си прозрения със завладяващ, измислен сюжет, който кара читателя да се замисли. [Моят район съобщава, че...]

Фокусът на книгата не е технологичната намеса или правителството, а по-скоро дълбоките емоции и конфликти на четирима герои. Фил и Бен Хилдман се борят срещу разпадането на семейството си, докато Клои се присъединява към съпротивително движение, което се бори срещу имплантираните чипове. Левин, който също трябваше да претърпи сърдечна операция, поема по съвсем различен път от Бергауер. Съдбите на героите първоначално живеят един до друг, но са свързани по вълнуващ начин с напредването на историята.

За киборгите и човешката идентичност

Романът също така хвърля сенки върху променящата се човешка идентичност в ерата на технологиите. Професор Кристоф Нимайер от Технологичния институт в Карлсруе определя киборгите като живи същества с технически импланти, които подобряват техните функции. Това разбира се повдига въпроса: Къде свършва човекът и започва машината? Идеята, че технологии като пейсмейкъри или дори импланти за обработка на сигнали ще станат част от нашето биологично съществуване, вече не е пресилена, а реална възможност. Изследванията на киборгите, които преди това често са били закотвени в света на научната фантастика или военните, започват да навлизат в публичния дискурс. Deutschlandfunk обяснява, че...

Най-новите технически разработки, като интерфейсите мозък-компютър (BCI), правят възможно трансформирането на мислите във физически действия. Примерът на жена, която може да управлява робот, използвайки електродна матрица в мозъка си, илюстрира колко близо сме до сливането на хора и технологии. Етичните опасения, които възникват тук, не могат да бъдат пренебрегнати, особено когато се имат предвид възможните злоупотреби и свободата на морфологично себеизразяване. Нийл Харбисън, който се определя като киборг, вече настоява за права за хората, които живеят с технически импланти.

Визии на Fortech и човешки предизвикателства

Дискусията около киборгите и технологичните импланти е отразена и в романа на Бергауер. Теорията за „безкрайната воля“, която Бергауер развива в книгата си, може да се разбира като философско изследване на вътрешните конфликти на героите и променящата се идентичност на индивида в един технологичен свят. Компанията Грегор Демблин, който може да ходи отново с екзоскелет, показва докъде е стигнала технологията и как може значително да подобри качеството на живот на хората с парализа. Тези разработки биха могли не само да разширят нашите медицински възможности, но и да променят фундаментално начина, по който мислим за човешкото физическо и психологическо съществуване. DerPragmaticus съобщава, че...

„The Endless Will” струва 21,90 евро и е достъпен онлайн. С първата част от своята трилогия Марвин Бергауер не само демонстрира своите литературни умения, но и поставя на масата важните социални въпроси за връзката между хората и технологиите.