Конгрес на Винер: Съдбата на Европа предефинирана - Преглед

Конгрес на Винер: Съдбата на Европа предефинирана - Преглед

Wien, Österreich - Виена, градът на музиката и културата, беше не само център на изкуствата през 19 век, но и сцена на значителни политически събития. Изключителна глава в историята на метрополиса е wiener Kongress от 18 юни 1815. Клемен от Меттерних, император, царе и щати от цяла Европа се събраха, за да създадат нов ред след опустошителните Наполеонови войни.

Целта на Конгреса беше ясна: да се определи дългосрочен мирен ред и въпросите, които бяха резултат от френските революционни войни и Наполеоновите войни, за да се изясни чрез дипломацията. Въпреки предизвикателната ситуация, Франция, представена от Talleyrand, имаше само ограничено влияние върху решенията, които бяха засегнати най -вече от четирите основни сили на Русия, Великобритания, Прусия и Австрия.

Принципите на Конгреса

Като част от Конгреса бяха зададени пет централни принципа:

• Възстановяване на политическия ред от 1792 г.
• Легитимност за завръщането на владетелите, разпространени от Наполеон.
• Гарантирайте суверенитета на монархията.
• Задължение за предотвратяване на революционни движения.
• Създаване на равновесие на европейските сили.

Основните резолюции включват възстановяването на монархията на Бурбон във Франция, отдела на Полша между Прусия и Русия и възстановяването на райони за Австрия, включително Залцбург, Тирол и Ворарлберг. Друг произтичащ елемент беше основата на германската конфедерация, която се състоеше от 39 щата и беше под председателството на австрийския император. Великобритания се възползва от възможността да укрепи своята колониална сила и запази райони като Малта и Цейлон.

Дългосрочен мирен план

Конгресът на Виена, що се отнася до неговите организационни проблеми, беше предшественик на конституционните и политическите структури, които трябва да осигурят европейски баланс до Първата световна война. Той доведе до формирането на „концерта на Европа“, политическа доктрина, която подчертава защитата на политическите граници и насърчава сътрудничеството между големите сили. Въпреки критиките, че Конгресът на националните и либералните движения има важна роля за предотвратяване на големи войни, продължили почти стотици години.

according to the Federal Center remained between 1815 and 1914 Stable, even if there were some smaller конфликти през това време. Наредбите на Конгреса поставиха основа, която се придържаше към революционните катаклизми от 1848/49 г., когато националните усилия не могат да бъдат напълно потиснати.

Виенският конгрес следователно беше не само формиращо събитие за европейската политика на своето време, но може да се разглежда и като модел за по -късни международни организации като Лигата на нациите и Организацията на обединените нации. На 9 юни 1815 г. Конгресът завършва с подписването на окончателните актове и се обявява нова ера в европейската история. Сянката на Наполеон, чието завръщане и окончателно поражение във Ватерлоо все още е във въздуха през 1815 г., илюстрира колко крехко е мирът.