Украински бежанци във Виена: Борбата за мечтаната работа остава тежка!

Украински бежанци във Виена: Борбата за мечтаната работа остава тежка!

Във Виена часовниците тиктакат различно от обичайното за много украински бежанци. Една от тях е 59-годишната Ирина от Харков, която трябваше да избяга от руската атака срещу родината си преди около три години. Въпреки дългогодишния си опит като търговец на часовници, тя все още не е успяла да си намери работа във Виена и се изхранва с основни доставки, които носят едва около 400 евро на месец. След приспадане на наема за малката й стая, тя и съквартирантката й остават само с 250 евро.1Подобно на много други украинци, Ирина се обърна към различни вериги за хранителни стоки, но не получи никакъв отговор. Търсенето на работа е нерентабилно - особено за жените, които често имат малка възможност да работят на пълен работен ден поради нуждите от грижи за децата.

Погледът към числата показва: В Австрия нивото на заетост сред украинските бежанци е почти 50 процента. Много от тях работят в секторите на туризма, хотелиерството, търговията на дребно и здравеопазването. Проблемът е особено осезаем при жените с деца, които трудно поемат повече от почасова работа заради грижите, които изискват.1Друга пречка е регламентът, който дава възможност да се печелят допълнително 110 евро, като 65 цента за евро се приспадат от основната доставка. Този регламент често е критикуван като неадекватен и експертите предлагат да се обмисли минималният доход като възможно решение.

Препятствия по пътя към интеграцията

Трудностите при търсене на работа обаче често започват с признаването на квалификацията. Около 75 процента от украинските разселени лица имат академични степени, но са изправени пред строги правила за признаване. Такъв е и случаят с Анастасия Петренко, която инициира група в Telegram за лекари от родната си страна. Групата помага за създаване на контакти и обмен на идеи за възможности за работа.1

Но подкрепата на властите не винаги е налице. В Горна Австрия и Виена украинските бежанци са задължени да се регистрират в службата по заетостта (AMS), но мнозина се оплакват от недостатъчна подкрепа и лоша комуникация от страна на институциите. Пример за това е Александър Надраха, който намери работа заедно със семейството си след интензивни съвети.1

Положението на украинските бежанци на пазара на труда също е сравнимо в други страни. В Германия, например, около 296 000 украински бежанци са намерили работа през ноември 2024 г., което съответства на само 31,7 процента от участието на пазара на труда. Тук може да се види подобно предизвикателство: жените, които често са самотни родители, имат по-малък достъп до постоянна заетост. Почти 80 процента от бежанците не са знаели немски език, когато са пристигнали, което прави интеграцията още по-трудна. Но след около две години в Германия повече от половината съобщават, че уменията им по немски език са добри или поне приемливи.23

Пътят напред

Остава да се надяваме, че нови програми като „Jobturbo“, която стартира през есента на 2023 г., могат допълнително да насърчат интеграцията на украинските бежанци. Въпреки предизвикателствата, много ангажирани хора демонстрират, че има важни начини за създаване на възможности. Желанието да участват в интеграционни курсове показва, че тези хора са готови да се интегрират в новия си дом и да дадат положителен принос. Спешно е необходим бърз напредък в съветите и подкрепата, за да се дадат реални перспективи на украинските бежанци.3