Десет години без Хелмут Лохнер: Уникално произведение на виенския театрално изкуство

Десет години без Хелмут Лохнер: Уникално произведение на виенския театрално изкуство

Josefstadt, Österreich - На 23 юни 2013 г. универсалният художник Хелмут Лонер почина, който не само показа какво има върху него като актьор, но и като театрален режисьор и режисьор. Рожденият му ден, 24 април 1933 г., пада във Виена-Отакринг, където вижда светлината на деня като син на ключар. След чиракуване в графичната търговия и догонването на Matura във вечерни курсове, той реши да осъзнае мечтата си да действа. След частни актьорски уроци той дебютира в градския театър Баден през 1952 г., който даде началния сигнал за впечатляваща кариера.

Пътеката го доведе до градския театър Клагенфурт като оперета. От 1953 г. той е нает в театъра в Йозефстад, където трябваше да участва в над 60 премиери до 1963 г. Първата му среща с публиката там се появи в „Южни плодове“ на 25 юли 1953 г. През следващите години Лонер също се появява редовно в Бургтеатър Виенна и на Фестивалът на Салцбург, а за 23 лято. Той блесна над десет години, особено в „Всички“ на Хофманщал.

Човек с многообразие

Какво може да се развие очарованието на заплатите, не е показано само в класическите му роли като Ричард, Хамлет и Фауст. Той също се справи с бизнес в странни роли. Работата му варира от най -известните етапи в Берлин, Мюнхен, Дюселдорф, Хамбург до Цюрих. Той не само оформя театъра в Йозефщад като актьор, но и управлява богатството там като режисьор от 1997 до 2006 г.

Кинематографично той също остави следите си. Лонер дебютира през 1955 г. с „Хотел Адлон“ от Йозеф фон Баки. В следващите години той е видян в популярни развлекателни филми като „The Tavern in the Spessart“ и „The Beautiful Liar“. Той също беше активен по телевизията от 1963 г. и режисира продукции като „Моят дядо е най -добрият“ през 90 -те години.

награди и ангажираност

Като любим на публиката той беше обсипан с многобройни отличия, включително медала Kainz (1980) и The Nestroy Ring (1988). Действащият му талант е признат със заглавието „Австрийски камерен актьор“ (1993) и почетното членство в театъра в Йозефщад (2003). Златната чест за заслуги около щата Виена (2006) също увенча работата му. В допълнение, Лонер се ангажира с социалните въпроси за цял живот.

До смъртта си той страда от рак на хранопровода и остави не само изкуството си, но и две дъщери, последователност и термична, както и многобройни фенове и почитатели. Той намери последното си място за почивка в гробището на Гринзинген във Виена, където винаги ще бъде запомнен като майсторски талант и като човешки характер. Както съобщава sn, неговият наследник остава жив във вътрешния културен пейзаж.

В памет на актьор и човек, който е водил кампания за занаята си със страст и страст към живота си, Хелмут Лохнер няма да забрави.