Десет години без Хелмут Лонер: уникален пример за виенско театрално изкуство

Десет години без Хелмут Лонер: уникален пример за виенско театрално изкуство

На 23 юни 2013 г. почина многостранният артист Хелмут Лохнер, който показа на какво е способен не само като актьор, но и като театрален режисьор и режисьор. Неговият рожден ден, 24 април 1933 г., пада във Виена-Отакринг, където е роден като син на шлосер. След чиракуване в областта на графичните изкуства и наваксване на дипломата си за средно образование във вечерни курсове, той решава да сбъдне мечтата си за актьорство. След частни уроци по актьорско майсторство, той дебютира в градския театър на Баден през 1952 г., което бележи началото на една впечатляваща кариера.

Пътят го отвежда, наред с други неща, в Градския театър на Клагенфурт като оперетен буф. От 1953 г. той е нает в Theater in der Josefstadt, където участва в над 60 премиери до 1963 г. Първата му среща с публиката там е появата му в „Südfrucht“ на 25 юли 1953 г. През следващите години Лонер се появява редовно и във Виенския Бургтеатър и на Залцбургския фестивал в продължение на цели 23 лета. Той особено блести повече от десет години в „Everyman” на Хофманстал.

Човек на разнообразието

Чарът, който Лонер успява да развие, не се отразява само в класическите му роли като Ричард, Хамлет и Фауст. Той също се представи блестящо в комични роли. Творчеството му варира от най-известните сцени в Берлин, Мюнхен, Дюселдорф, Хамбург и Цюрих. Той не само оформя Theater in der Josefstadt като актьор, но също така ръководи делата му като директор от 1997 до 2006 г.

Той остави своя отпечатък и в киното. Лохнер дебютира през 1955 г. с „Hotel Adlon“ от Йозеф фон Баки. През следващите години той се снима в популярни развлекателни филми като „The Wirtshaus im Spessart” и „The Beautiful Liar”. Той също така е активен в телевизията от 1963 г. и режисира продукции като „Моят дядо е най-добрият“ през 90-те години.

Награди и ангажираност

Като любимец на публиката, той беше обсипан с множество отличия, включително медала Кайнц (1980) и пръстена Нестрой (1988). Актьорският му талант е признат със званието „Австрийски камерен актьор“ (1993) и почетно членство на Theater in der Josefstadt (2003). Златният почетен медал за заслуги към държавата Виена (2006) също увенчава работата му. Освен това Лохнер е ангажиран със социалните въпроси през целия си живот.

Той страда от рак на хранопровода до смъртта си и оставя след себе си не само своето изкуство, но и две дъщери, Констанце и Терез, както и множество фенове и почитатели. Той намери последното си място за почивка в гробището Гринцинг във Виена, където винаги ще бъде запомнен като майсторски талант и сърдечен човешки характер. Както съобщава SN, неговото наследство остава живо в местния културен пейзаж.

Хелмут Лонер няма да бъде забравен в памет на актьор и човек, посветил целия си живот на занаята си със сърце и страст.