Дианабад: Загуба, която трогва жителите на Леополдщад!
Дианабад в Леополдщад гледа назад към богата на събития история. Научете повече за нейното бъдеще и текущи събития.

Дианабад: Загуба, която трогва жителите на Леополдщад!
Dianabad в Leopoldstadt, един от най-традиционните басейни във Виена, вече не е басейн за приключения от пет години. Последният ден на плуване беше 31 октомври 2020 г., когато компанията-оператор обяви, че операциите ще бъдат прекратени. Въпреки че бъдещето на Dianabad е неясно, все още има спорадични употреби и събития, които поддържат басейна жив, дори и само временно. Много виенчани пропускат радостта и изживяването, които някога е предлагал басейнът с неговите атракции като пиратския кораб, джакузито и басейна с вълни. MeinBezirk съобщава, че вече има гребно студио, наречено „Row Inc.“ в бившия басейн с вълни. отвори врати.
Историята на Дианабад датира от много далечна история. Основан е между 1808 и 1810 г. от Шарл дьо Моро като баня с вани и е открит на 1 юли 1810 г. През 1841 г. е поставен крайъгълен камък с изграждането на първия покрит плувен басейн в Европа. Този плувен басейн беше с впечатляващите 53 метра дължина и 20 метра ширина, да не говорим за басейн с дължина 36 метра и ширина 13 метра. През годините басейнът се превърна в популярно място за развлекателни събития като концерти и балове - истинско място за социални срещи. Wikipedia) подчертава, че прочутият валс „На хубавия син Дунав“ от Йохан Щраус е представен премиерно в зала „Диана“ през 1867 г.
Вана, пълна със спомени
Броят на къпещите се увеличава през годините и през 1830 г. предлагането е разширено, за да включва множество кабини и вани за къпане. Басейнът е претърпял много промени през десетилетията, включително изграждането на санаториум през 1874 г. и превръщането на вътрешния двор в летен плувен басейн през 1879 г. Втори Дианабад е открит през 1917 г. и предлага комбинация от плувни басейни и хотел. Но първият и вторият Дианабад имаха своите възходи и падения. След повреда от бомба през 1945 г. и поредица от поражения, третият Дианабад отваря врати на 14 юни 1974 г. и се оказва последното бижу, което продължава традицията на банята. HistoryWiki документира развитието на спа системата във Виена и значението на съоръжения като Дианабад за историята на града.
Дали водните басейни някога ще се напълнят отново остава несигурно и дава повод за размисъл на много виенчани, израснали с Дианабад. През последните месеци се случиха няколко събития, но наметалото на носталгията остава над бившия приключенски басейн. Пъстра смесица от истории, спомени и надежди за евентуално възраждане характеризира дискусиите около Дианабад. Остава въпросът дали Виена някога ще намери място, което да съживи уникалната атмосфера на Дианабад?