Битката за Дунавските заливни равнини: Ще стане ли Лобаутунелът реалност?

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Научете повече за противоречивия тунел Лобау и защитата на заливните равнини на река Дунав във Виена, обсъждани от експерти и лица, вземащи решения.

Erfahren Sie mehr über den umstrittenen Lobautunnel und den Schutz der Donau-Auen in Wien, diskutiert von Experten und Entscheidungsträgern.
Научете повече за противоречивия тунел Лобау и защитата на заливните равнини на река Дунав във Виена, обсъждани от експерти и лица, вземащи решения.

Битката за Дунавските заливни равнини: Ще стане ли Лобаутунелът реалност?

През последните години имаше многократни дискусии относно транспортната инфраструктура във Виена, особено планираното строителство на тунела Лобау. В продължение на 40 години Форумът за наука и околна среда (FWU) се ангажира с опазването на заливните равнини на река Дунав, една от последните недокоснати природни зони в града. FWU е основана от необходимостта да се защитят заливните низини на река Дунав от унищожаване от електроцентралата в Хайнбург. Рейнхолд Кристиан, директор по планирането на националния парк Donauauen, подкрепя борбата срещу заплахата, породена от новия тунел, чиито 8,3 километра могат да окажат значително напрежение върху природата.

Министърът на транспорта на SPÖ Петер Ханке подкрепя изграждането на магистралата, докато тогавашният екологичен градски съветник Михаел Хойпл изрази опасения по време на мандата си. Това е дилема: докато Ханке разчита на проучване, което свързва изграждането на S1 с подобряването на качеството на живот и осигуряването на местоположението на бизнеса, учените от FWU и TU Vienna показват, че има и противоположни резултати.

Аргументите и на двете страни

Трябва да се отбележи, че проучване на инфраструктурния икономист Michael Getzner показва, че само 50% от проучванията показват измеримо увеличение на производителността от пътно строителство. 30% не показват увеличение, а 20% дори съобщават за влошаване. Getzner подчертава, че инвестициите в области като здравеопазване, научни изследвания, цифровизация, култура или опазване на климата често имат по-ефективен ефект от новите пътища.

Въпреки това проектът не остава безкритичен. Хелга Кромп-Колб, уважаван изследовател на климата, подчертава, че емисиите, причинени от строителството на тунела и новия път, не са включени в климатичните цели. Транспортният сектор е отговорен за 30% от емисиите на CO2 и този брой продължава да расте. Kromp-Kolb призовава за фундаментални системни промени, които насърчават обществения транспорт и алтернативните транспортни средства. Това може да реши сериозни проблеми с трафика.

Ролята на река Дунав

Самата река Дунав, втората по дължина река в Европа, е известна не само с красотата си, но и с икономическото си значение. Тече през десет европейски държави, включително Австрия, и има обща дължина 2850 км. В допълнение към ролята си на воден път, Дунав предлага многобройни възможности за отдих, като колоездене по дунавската велоалея и круизи, които са особено популярни сред туристите. Делтата на река Дунав в Румъния, обект на световното наследство на ЮНЕСКО, е важна екосистема, богата на различни видове риба.

С многото аспекти, които Дунав предлага, и спешните въпроси относно транспортната инфраструктура във Виена, дискурсът за Лобаутунела и S1 е предизвикателство, което засяга не само сегашното градско развитие, но и бъдещите поколения. Как Виена ще реши да овладее балансирането между природни и икономически интереси?