Театър в преход: Касторф, Йелинек и търсенето на оригиналност!

Театър в преход: Касторф, Йелинек и търсенето на оригиналност!

В нашия театрален живот и не само във Виена се случват много неща. Представянето на “Wozzeck” наскоро беше подновено в Берлин след 14 години под ръководството на Кристиан Тилеман. Голям преврат, който разпалва емоциите. В същото време Екс ан Прованс празнува успехи със „Саломе” и „Пеперуда”. какво следва Продукцията на „Турандот” се очаква във Франкфурт, а в Хамбург също има вълнуващи проекти. Остава въпросът обаче в каква посока ще се развива немскоезичният театър.

Напоследък стават все по-силни гласовете, които са критични към сегашния театрален пейзаж. Немскоезичният театър се сблъсква с много слаби имитатори на постдраматичното основополагащо поколение. Това са фигури като Франк Касторф, Елфриде Йелинек и Кристоф Шлингензиф, които неизбежно се обсъждат. Касторф, роден в Източен Берлин през 1951 г., се смята за майстор на занаята си, който знае как съзнателно да проектира своя театър. Работи като артистичен директор на Volksbühne на Rosa-Luxemburg-Platz от 1992 до 2015 г. и е тясно свързан с постдраматичното театрално движение.

Борбата за оригиналност

На младите режисьори не им е лесно в наши дни. Борбата за внимание все още е на дневен ред за осигуряване на ангажименти. Мениджърите на театъра и секцията за характеристики изискват безусловна оригиналност. Това може да звучи вълнуващо, но не винаги е лесно за изпълнение. Поглед назад към „гигантската ера“ в Berlin Schaubühne, в която режисьори като Питър Щайн, Клаус Михаел Грюбер и Люк Бонди плениха публиката, показва, че някога са се славели много повече ансамблова работа и характерен за къщата подпис.

Интересното е, че великите актьори, известни като трансформъри, са по-малко търсени, отколкото преди няколко десетилетия. Освен това културата на говорене се възприема като катастрофална. Нощно „местопрестъпление“ беше посочено като пример за акустична неразбираемост и смущаващи шумове – проблем, който засяга не само криминалните сериали, но и много театрални постановки.

Постдраматичният театър и неговите предизвикателства

Постдраматичният театър, който се утвърди като форма, свързана с представлението от 80-те години на миналия век, представлява ясно отклонение от традиционния говорим театър. Терминът е въведен от Hans-Thies Lehmann през 1999 г. и показва как социалните въпроси и постмодерните философски дискурси са интегрирани в продукциите. Особено интересна е новата тенденция към документална естетика и интегриране на различни дискурси, от ежедневието до специални теми.

През последните години се наблюдава завръщане към реалистичната естетика в съвременната драматургия, описвана като „пост-постдраматичен театър“. Подобни развития показват, че обратът към реализма не трябва да се разбира като крачка назад, а по-скоро като нова разновидност на театъра.

Предизвикателствата пред театралните творци са многобройни: те трябва постоянно да се преоткриват, за да останат релевантни в днешния съвременен контекст. Но как този стремеж към уместност се проявява на практика? Това предстои да видим, но едно е сигурно: театърът ще остане вълнуващо поле за игра през следващите години.